КАКВО Е ХИПЕРБАРНА ОКСИГЕНАЦИЯ (ХБО)?
Хипербарна оксигенация
ТОВА Е МЕТОД за лечение на пациенти с „чист“ (100%) кислород в среда под налягане над атмосферното.
Всички вие, особено читателите от по-старото поколение, знаете много добре какво представлява кислородната торбичка – гумиран съд, пълен с кислород, с прикачени маркуч и маска. Това е първото въплъщение на мечтата на лекарите за възможността да се помогне на пациент с тежка дихателна или сърдечна недостатъчност, да компенсира някак недостига на кислород у пациента. Но това не е достатъчно за трайно подобрение на състоянието, за засилване или удължаване на ефекта от кислорода.
Втората стъпка в тази посока беше създаването на така наречените кислородни палатки – ограничени пространства, пълни с кислород. Те бяха несъвършени, но по време на Великата отечествена война спасяват ранени с газова гангрена на крайниците. Логиката на изследоватлите в тази област е да се постави пациента в среда на „чист“ кислород. Главната цел е елиминиране на хипоксията в тялото. Другата цел е премахване на налична анаеробна инфекция, причинена от микроорганизми, които активно живеят и се размножават в безкислородна среда, за които кислородът е отрова. Изненадващ факт е, че тези идеи са на повече от 300 години.
През 1660 г. Р. Бойл създава първата „камера”, за да изследва ефекта на въздуха с налягане над атмосферното върху човешкия организъм. По-късно през 1664 г. лекарят Геншоу (Англия) за първи път използва сгъстен въздух като лечебен метод. Резултатите са били сравнително положителни, макар и не толкова големи, колкото при използването на запечатани барокамери с подаван въздух под налягане в Швеция, Германия, Англия, Белгия. През XIX век в Русия съществуват девет такива пневматични болници.
Но да се върнем към ХХ век. За основател на ХБО се счита известният холандски хирург Борема (понякога фамилията се дава като Бурема), който през 1956 г. доказва експериментално възможността за преживяване на животни в условия на 100% кислород при налягане над атмосферното, дори когато почти цялата им кръв е заменена със заместител на кръвта. Така се стига до истинската ХБО, която става възможна с развитието на технологията (създаване на запечатани барокамери) и с разработването на евтини методи за получаване на чист кислород. Идеята е да се постави жив организъм, адаптиран в продължение на милиони години към живот във въздушна среда, съдържаща само 21% кислород, в среда от 100% кислород при налягане, по-високо от атмосферното! Това, разбира се, е стрес за организма.
Дори свръх стрес. Природата може да симулира хипоксия, например в район на горски пожари. Но природата не може да създаде излишък на кислород във въздуха – хипероксия. Разбира се това би било добре за целия живот на планетата, тъй като животът на Земята е представен от органични форми, а разграждането на всяко органично вещество на неговите компоненти става чрез процеса на окисляване с активното участие на кислород.
Но нека се върнем към идеята за поставяне на живите същества в среда със 100% кислород при налягане над атмосферното. По принцип организмът би следвало да избегне такава среда, защото всяка жива органична материя в 100% кислород под налягане над атмосферното би следвало незабавно да се окисли и евентуално да се разгради. Но тук животните, поставени в тази среда оцеляват и нищо извънредно не се случва. Състоянието им не се влошава. Дори обратното! Хората, които са били лекувани в такава среда, след сесията сравняват чувствата си с усещанията за посещение на гората след гръмотевична буря. При курс от 10-11 сесии с ХБО субективните усещания са за сила и енергия. Множество пациенти са спасени от неизбежна смърт благодарение на метода ХБО.
Използването му в комбинация с традиционни методи за лечение на голямо различни групи заболявания води до повишаване на крайния желан ефект. Това се отбелязва от клиницисти (хирурзи, гинеколози, терапевти, гастроентеролози, кардиолози, невропатолози, ендокринолози, зъболекари). Накратко, всеки, който включва ХБО в комплексната терапия на своите пациенти, независимо от съмненията за възможно отравяне с кислород постига желан терапевтичен ефект.
Разбира се, кислородната интоксикация е възможна и за нея съобщават отделни изследователи. Авторът на настоящата статия за 25 години работа не е забелязал признаци на кислородна интоксикация при нито един пациентпациенти и не е чувал от колегите си за интоксикация при техните пациенти. Възникват въпросите: Това панацея ли е? Защо методът, предназначен за бързо и ефективно премахване на хипоксията, не води до зависимост към кислорода? Отговорите са в механизма на действие на ХБО – механизъм за стабилизиране на клетъчната мембрана.
Това е система за липидна пероксидация (LPO) на клетъчните мембрани и антиоксидантна активност (AOA) на тялото. Всички знаем, че основата на живота на всяка жива клетка е нейната мембрана. Всяко „разкъсване“ на тази мембрана може бързо да доведе до клетъчна смърт. Това е една от причините за този „фатален разпад“ и представлява пероксидно-радикалното окисление на липидните (мастни) компоненти, вградени в мембраната. Научно доказано е, че независимо от заболяването, клетката умира по един единствен механизъм – липидно пероксидиране на нейната мембрана.
Този проблем може да бъде решен, като се увеличат антиоксидантните способности на клетките. Методът на ХБО, а не лекарствено средство може да елиминира хипоксията. По този начин ХБО намалява „пероксидното натоварване“ върху клетките (например на сърдечния мускул) и увеличава антиоксидантните способности на самата клетка. Чрез ХБО се насища не само хемоглобина с кислород, но и течната част на кръвта – плазма и интерстициални течности. Така стигаме до втория механизъм на действие на ХБО – стимулиране на антиоксидантната активност в организма на пациента. Този механизъм се включва, когато организмът е в среда със 100% кислород при налягане над атмосферното. Организмът се стреми да намали риска от окисление при прекомерното количество кислород в заобикалящата го среда. Първата каскада на защита срещу изобилието от кислород е намаляване честотата на дишането, намаляване на сърдечната честота и спазъм на периферните съдове.
Подобна защитна реакция на тялото към хипероксигениране, е разбираема: намирайки се в среда със 100% кислород, тялото трябва да се справи със стреса от екстремните нива на кислород в междуклетъчното пространство. Тук влизат в действие антиоксидантите. С други думи, ХБО, освен че елиминира хипоксията, има и свойството да увеличава способността на клетката за антиоксидантна защита. Стимулирането на антиоксиданти се оказва толкова мощно, че масивното „освобождаване на антиоксиданти“ е в състояние не само да неутрализира излишъка от молекулен кислород, но и излишъка на атомен кислород („пероксиди“). Използвайки ХБО, ние намаляваме „натоварването с пероксид“ върху клетките. Днес няма фармацевтични лекарства или терапии, които едновременно да притежават тези две уникални свойства. Хората имат индивидуални нива на антиоксидантни възможности, които отслабват с възрастта и при определени заболявания. В зависимост региона, в който живеем на изпитваме в различна степен натоварвания от вредните фактори на околната среда.
Вредните фактори инициират LPO реакции в нашите тела. Налага се клетките ни да използват своите антиоксидантни резерви, за да се справят с вредностите на околната среда. Тези резерви също са индивидуални, което изисква необходимост от индивидуален подход към всеки от нас. Това е най-трудният въпрос при прилагането на метода ХБО днес. Теоретично методът трябва да има 100% ефект, когато се прилага при различните заболявания. Когато това не се случи, проблемът не е методът, не патологията, „виновен“ е лекарят, който не е успял (или по-скоро не е имал възможност) да избере адекватна доза ХБО.
ХБО срещу лъчевата болест.
Методът е в състояние да се справи с положителна корекция на системата LPO-AOA в различни случаи, например с радиационно увреждане на тялото. Днес радиобиолозите вярват, че йонизиращото лъчение, преминавайки през живата тъкан, причинява образуването на свръхактивни краткотрайни (10-16 секунди) радикали, които дори за толкова кратко време причиняват необратими фатални промени в клетките. И тъй като по време на живота на тези радикали нищо не може да им се противопостави, след определени дози йонизиращо лъчение може да се очаква само неизбежен край, с прилагане само на симптоматична терапия.
Още в началото на 50-те години на ХХ век професор Б.Н.Тарусов излага концепцията, според която свръхактивните краткотрайни радикали, инициират лавиноподобно повишаване на реакциите на пероксидно-радикално окисляване на липидите на клетъчните мембрани, които впоследствие водят до клетъчна смърт. Тази теория е блестящо разработена и доказана от академик Н. М. Емануел. При 13 пациенти с локални радиационни наранявания от йонизиращо лъчение, не се наблюдава тъканна некроза след традиционна терапия комбинирана с ХБО. При всички пациенти след ХБО мехурите от изгаряне се заместват с нова здрава тъкан. Какъв извод може да се направи от това? ХБО действа, като неутрализира излишъка от „пероксиди“ от ендогенните антиоксиданти, стимулирани от него. Крайно време е радиобиолозите да тестват този ефект на ХБО при разрешаване на проблеми с радиационните наранявания.
ХБО срещу онколгичните болести.
През 1975 г. е публикувана монография на Е. Б. Бурлакова и колектив „Биоантиоксиданти при радиационно увреждане и злокачествен растеж“. За 25 години изследвания върху системата LPO-AOA авторите получиха Държавната награда на СССР. В специалната литература има много техни публикации. В научния им труд „Ние побеждаваме рака с кислород“ Е. Б. Бурлакова споменава изненадващ факт: практически няма LPO реакции в тъканта на активно растящ злокачествен тумор. Мутиралата нормална клетка в ракова придобива способността да засилва многократно своите антиоксидантни способности в сравнение със здравите клетки. Ако се намери начин за премахване на антиоксидантите от туморната тъкан, в нея веднага ще се появят реакции на пероксидация на липидите от мембраните на раковите клетки. В последствие раковите клетки ще започнат да умират. Това е всичко.
Всъщност точно това правят онколозите, когато лекуват рак. Лъчевата терапия инициира мощно LPO. Този супероксидант се консумира интензивно от антиоксидантите на туморната тъкан. В мембраните на туморната тъкан се наблюдават реакции на липидно пероксидационно окисление. Оказа се също така, че почти всички противоракови лекарства (цитостатици) са инициатори на LPO и механизмът за смърт на раковите клетки. Факт е, че раковите заболявания са толкова трудни за реагиране на лъче- и химиотерапия, а пациентите често умират не от рак, а от усложнения на химиотерапията и лъчетерапията.
Нормалните (здрави) клетки и раковите клетки са в неравностойни условия на антиоксидантна защита. Именно този факт причинява бърза смърт на здрави клетки от всеки мощен инициатор на LPO реакции и по-бавни (като по-защитени от антиоксиданти) ракови клетки. Оказва се, че при интензивна химиотерапия или лъчетерапия „домакинът“ на тумора (пациентът) умира по-рано от самия тумор. Но тук ХБО може да помогне като увеличи антиоксидантните способности на здравите клетки. Представете си, че доста дълго „къпете“ туморната тъкан в този излишък на „мек“ окислител (да речем, час и половина на ден). Какво ще се случи? Тумор, богат на антиоксиданти, ще консумира активно окислителя, за да неутрализира излишния кислород.
Със същата степен на интензивност в туморната тъкан, реакциите на липидна пероксидация на мембраните на раковите клетки ще се увеличат и те ще започнат да умират. Какво ще се случи със здравите клетки? Да, същото, което се случва с тях при лечение на пациенти с незлокачествено заболяване. Под въздействието на ХБО те ще придобият повишена способност за антиоксидантна защита.
Тази възможност се реализира и при увеличаване на тяхната пролиферативна активност (възможността за ускорено размножаване). Последният факт е доказан от множество изследователи по света. Какво представлява „двувалентното“ действие на ХБО, за което автора на статията пише още през 1986 г. При пролиферативни процеси (рак, колагеноза, ендометриоза, болест на Crohn и др.), ХБО премахва антиоксидантите от тези тъкани и води до тяхното унищожаване; докато при деструктивните процеси, (протичащи с преобладаване на LPO процеси над AOA), ХБО неутрализира LPO реакциите и води до възстановяване на тъканите на засегнатия орган.
Това е друга уникалност на метода ХБО. Може ли само с ХБО да се излекува рак? На теория да. А в комбинация с радио или химиотерапия още по-бързо. Освен това ХБО елиминира усложненията на химиотерапията и лъчетерапията, като увеличава устойчивостта на здравите клетки към пероксидация. Това е доказано с тестване върху деца с остра левкемия още в началото на 80-те години на миналия век. Група от 20 деца с остра левкемия са получавали ХБО паралелно с химиотерапията. При никое от децата не са настъпили деструктивни усложнения (афтозно-улцерозен стоматит, улцерозен колит и др.) от химиотерапията. Нито едно от децата не е имало усложнения, въпреки химиотерапията и имунодефицита с ниски стойности на левкоцитите (белите кръвни клетки). Не са възникнали бактериални, вирусни или гъбични усложнения.
Едно уточнение – тези деца не са лежали в стерилни условия. Заедно с майките си са посещавали друга сграда на болницата, за да проведат ХБО. Удивително за науката е как пациент без имунна защита не развива никаква инфекция. По време на ХБО при тези деца цитостатиците активно убиват левкемичните клетки, а левкоцитите постепенно се възстановяват до нормалните си стойности.
При комбиниране с ХБО, цитостатиците елиминират левкемичните клетки, но не проявяват летален ефект върху здравите клетки. Получил се е селективен (само върху рака) ефект на използваните цитостатици. Това е начин да се постигне успех в лечението на рака. Някои онколози все още не могат да повярват в метода на ХБО. Те разглеждат кислорода като мощен биостимулант, който приложен при онкологично болните ще активира метастазите на раковите клетки. Това не е така. Доказано е, че ХБО не стимулира раковите клетки, а нормализира клетъчната функция на нормалните клетки. Известно е, че раковите клетки са мутирали здрави клетки вследствие на мутагени.
Клетъчните мутации не възникват в отговор на самия мутаген, а на LPO реакциите на клетъчните мембрани, които той (мутагенът) инициира. Това е известно на генетиците от 40-те години на миналия век. Може ли да се блокират тези мутации? Това е напълно потвърдено от служителите на Института по молекулярна генетика на Академията на науките на СССР (с опити върху винени мушици) съвместно със служителите на Всесъюзния научно-медицински генетичен център на Академията на медицинските науки на СССР (с клинични изследвания върху хората).
Курс от 10 сесии на ХБО в клиничната практика намалява процента на спонтанна соматична мутагенеза при дрозофилата (винена мушица) от 2 до 4 пъти. Почти толкова пъти намалява процента на хромозомните аберации (предшественик на клетъчни мутации) при хората. Това означава, че обичайният курс на лечение на пациент, например със стомашна язва за период от 10 сесии на ХБО намалява риска от тумор 2-4 пъти. Превенция на рака? Защо не.
В светлината на горното ХБО може да се разгледа като етиопатогенетичен (действащ върху причината за заболяването, така и върху самата болест) метод за лечение на рак. Разумно е онколозите и другите специалисти да не забравят или пренебрегват факта, че използваните съвременни методи за лечение на злокачествените заболявания като химиотерапия и лъчетерапия са доказани мутагени. С други думи, лекувайки рак, ние провокираме образуването на нов. И тъй като няма какво да направим, ние си затваряме очите за този факт.
Обърнете внимание какво се случва, когато приложите ХБО.
ХБО елиминира не само страничните ефекти от химиотерапията и лъчетерапията, (които понякога водят до смърт на пациентите), но и премахва мутагенните им свойства. С други думи, съвременният „ужас и надежда за онкологията“ – химиотерапевтичните лекарства, комбинирани с ХБО, се превръщат в истинска „надежда“ при лечението на рак. Може ли да има други решения на проблема с лечението на рак? Разбира се.
Днес медицината е въоръжена с едно от най-мощното средство за лечение – ХБО, което просто трябва да се приложи правилно. Най-правилния подход зависи от квалификацията на лекаря, способността му да избере индивидуална доза ХБО за пациента, както и от разбирането и желанието на учените да разширят и задълбочат тези изследвания.